„Мили родители, моля, когато ходите на ресторант, се грижете децата ви да не пречат на персонала и другите клиенти. Никой не е длъжен да търпи лудницата. Сервитьорите носят тежки табли, чинии, не искам да си представя какво може да стане. Клиентите, седнали да вечерят, не са длъжни да търпят това, че на вас не ви пука. Детето ви крещи, плюе по земята, бяга като побесняло в ресторанта. Благодаря ви“.
Този пост в една от пловдивските Фейсбук групи предизвика истинска буря от коментари. Мнозина от потребителите не са съгласни с така направената забележка.
Ето и част от мненията на хората:
– Само не ми стана ясно едно /понеже виждам много компетентни педагози, разбира се, казвам го с огромна ирония/ как по-точно на едно 2-годишно дете да се обясни, че персоналът на дадено заведение е на работа и не трябва да пречим? Хайде, много моля дребни души без излишни селски коментари, а даже и постове! Грозно е! Може би нямате деца, никой не ви е гледал със златна лъжичка в уста! Малко по-естествено ! Да сте учили, за до работите там, където деца не влизат – в банка примерно! Хайде по-естествено!
– Аз съм дипломиран педагог и мога да ви кажа много неща за поведението на 2-годишните деца. Това, че те изглеждат беззащитни и невинни е самозалъгващо. Те са едни манипулативни същества. Когато родителят е на заведение, техният вече напълно развит мозък им позволява да създават ситуации, в които отново да изнервят родителите си. А децата имат концепция за заведенията, която се изгражда още от зародиш, докато майка им ходи с тях докато е бременна да пие кафе.
– Само да ти кажа, че на двегодишното дете не му е мястото в ресторанта, когато младите излизат да се забавляват, има баби, които да се грижат за детето. И ние сме гледали деца, но не по този начин
– Човек като прочете коментарите и разбира колко деградирало общество сме. Значи майката трябва да си стои вкъщи само защото има дете? В крайна сметка, заведенията са позволени за всички, възрастни, млади, деца.
– Децата са си деца, това им е играта, да тичат, да викат.
– Със сигурност не трябва да пречат на хората около тях, най-вече на персонала ама чак такива изказвания като „да си стоят вкъщи, те са лигави, родителите за нищо не стават’’ малко не върви. Всичко вие сте били деца и сте пречили, и сте викали, и сте се гонили. Това се нарича да си дете.
